КЍХАМ, -аш, несв., непрех. При възпаление или дразнене на носната лигавица неволно и неочаквано изхвърлям въздух през носа и устата обикн. със силен шум и рязко движение на главата. Ще се върнат и децата от училище и те тук [в кухнята] ще се сврат... И после, едно кашляло, друго кихало... Тичай, Илия, за лекар. М. Грубешлиева, ПП, 22. В такова [мартенско] време хората избягват да вървят пеш, тъпчат се в тролеите и трамваите и много кихат и кашлят. Д. Кисьов, Щ, 472. От пробитите кюнци димеше, усещах как се дразни носът ми .. Ние кихахме, ала сънят натежаваше и повечето заспиваха веднага. Кр. Григоров, Н, 197. Жените помирисаха цветята и като почнаха: „Апчиху!“ .. — кихаха чак до вечерта. Безпризорните бяха наръсили цветята с лютив пипер. Й. Радичков, В, 242. Кметът беше стъпил с ботушите си в купчината жито, ровеше го старателно, дано открие скритото оръжие, и кихаше отчаяно от праха, който се дигаше на облаци изпод краката му. К. Калчев, ПИЖ, 28. Гончетата цепеха изкласилата нива, потънали до гърбовете, и кихаха, да чистят прашеца от носовете си. Ем. Станев, ИК III, 163. киха се безл. — Защо ти е тоя прах? — попита Пачо. — Знаеш ли колко хубаво се киха от него? Т. Харманджиев, КЕД, 83.