КЍХВАМ, -аш, несв.; кѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Кихам веднъж или няколко пъти. По едно време аз сбръчквам челце, кихвам и бавно отварям очи. Т. Влайков, Пр I, 82. Един кърсердарин попита главатаря си: — Да вържем, ли конете? Али Пехливан поклати глава в знак, че е съгласен, смръкна емфие и кихна. К. Петканов, X, 149. Поиска му се [на Съба] да се изтегне на открито в купа сено и след като кихне два-три пъти от праха и от миризма на мащерка, да заспи без грижа. Ст. Загорчинов, ДП, 135.
◊ Да му кихна на нещо. Жарг. Пренебр. Употребява се за изразяване на пренебрежително отношение към нещо, присъщо за някого и за да се покаже, че не му се отдава особено значение, че не се оценява високо. — Да им кихна аз на шампанското, те хабер нямат от хубаво вино. Ал. Константинов, Съч., 223. Кихвам / кихна на фасона на някого. Жорг. Пренебр. Преставам да се интересувам от някого; не обръщам повече внимание на някого. Не мога да кихна от някого. Разг. Употребява се за израз на досада от постоянното, натрапчиво присъствие на някого. Стринка Гуна: — Окумили се тук... женкарани! Не може да кихне човек от тях. Ц. Церковски, ТЗ, 137.