КИЧ1, кѝчът, кѝча, мн. кѝчове, след числ. кѝча, м. Безвкусица. Той [К. Цонев] не обичаше загладеността, повърхностната лиричност, сладникавата хармоничност, която леко преминава границите към кича. Е. Каранфилов, Б III, 186. Домът ѝ бе изпълнен с кичове: изкуствени цветя, безвкусни статуетки и картини.
— Нем. Kitsch.
КИЧ2, кѝчът, кѝча, мн. кѝчове, след числ. кѝча, м. Диал. Пръч.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.