КЍЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от китка; малка китка, китчица. Скришом в градинка увляла, / скришом йе киче набрала, / жлто жлътиче врзала, / из мали врата изляло. Нар. пес., СбНУ XLVI, 144.


Източник: Речник на българския език (онлайн)