КЍЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Китен. Върху бялото кичено халище на миндера още от сутринта стои раздиплена синя атлазена рокля, сякаш късче от синьото небе грее в чистата моминска стая. Вл. Полянов, БВП, 55. Родопчанките са умеели да се кичат, но едновременно с това те знаели .., да си правят сами домашните завивки; рухалници, козяци, кичени халища, торби, престилки, кърпи. Н. Хайтов, ШГ, 107.