КЍЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от кича и от кича се. Радомир не даваше плаща си на Владислав, не защото тоя плащ му беше дотрябвал, а защото с отказа си скритом изказваше своето недоволство от суетността и киченето на братовчеда си — то му се струваше недостойно за мъж и воин. А. Дончев, СВС, 110. — Не разбираш ли, бе Каme? Диаманти, брилянти .. разни неща, например златни гривни и обици .. Ще се кичиш колкото си щеш, вие момичетата и без това мислите само за кичене. П. Стъпов, ГОВ, 149.