КИЧЍЛКА ж. Диал. 1. Пискюл, китка от реснички за украса на гайда, чанта и др. Деверът носи в една пъстра и накичена с червени кичилки торбичка чотура с вино. СбНУ IX, 40.
2. Украшение, накит; китило. Седна мома да плаче, лельом лельо: / — Мари, мои кичилки, лельом лельо, / защо ви съм низала, лельом лельо, / за староно старчище. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 178.