КИЧЍЛО, мн. -а̀, ср. Диал. Украшение, накит; китило, труфило, кичилка. Като гледа човек тези чапрази, колани, .. кръстове, кръстчета, муски и гердани, неволно си помисля: какъв ли ще да е бил изгледът на кръшните хора, когато жените са окачвали тези кичила. Н. Хайтов, ШГ, 107. Сукманеното облекло се носи до полите с разни гиздила и кичила.— сребърни чапрази, колани, подбрадници, трепушки, тепелици, кръстове и гердани, носени до към Втората световна война. Н. Хайтов, ПП, 122-123. Върба си са свивом свива, / кайно мома от кичила / и невяста от гиздила. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 98.