КИЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който обича да се кичи. Вий ще видите, че у дивите племена мъжът е толкоз кокет (кичлив), колкото и жената. Ч, 1875, бр. 10, 443.
2. Който кичи, украсява богато. Дал не помниш как ся с теб надварях / да посрещам и аз кичливий май. П. Р. Славейков, СК, 139-140.
3. Индив. Който се използва за китене, разкрасяване, парадиране. Тая душа е най-малко достъпна за изблици на груб егоизъм, тъй свойствен на германската раса, или пък на кичливи афектации, тъй характерни за романската. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 92.