КЍЧУРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на кичури, с кичури (обикн. във 2 знач.). Значителен брой видове от наши високопланински растения се срещат само на Балканския п-в .. или дори само в нашата страна .. Такива са например най-широко разпространеният из нашите планини синьоцъфтящ минзухар, .., кичурест лен,.., рилска жълтица и др. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 78-79. От установените общо 167 вида едливи гъби на Витоша, непознати и неизползувани остават 129 вида, между които тъй наречената кичуреста пънчушка. Пр, 1953, кн. 6, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)