КЍЧУРКА ж. Диал. Кичурче. Денко имаше вече нова шапка .. Старата му синя шапка, която му бяха купили от Трошкия панаир, .. се беше съвсем разчушкала, а през една дупка стърчеше кичурка от острата му косица. Ил. Волен, РК, 67. Оросените листа на голямата череша в двора блестяха златисто-стъклени. Нейните клони се бяха зачервенели от кичурки плод. Ил. Волен, МДС, 56, Ех, както са се намокрили клоните, скоро ще се разшумят, цялата круша ще се накичи с кичурки бели цветове с жълтичко отвътре и ще заприлича на млада невяста с дантелена риза и бяло було. Г. Караславов, СбСт, 138.


Източник: Речник на българския език (онлайн)