КЍЧУРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кичур; малък кичур. Асен прибра едно паднало на челото ѝ кичурче коси. Д. Кисьов, Щ, 116. Ирена Ронай се изправи пред мен, прокара длан по челото си, за да приглади разпилените кичурчета светли коси и ме погледна очакващо. П. Славянски, ПЩ, 37. Дядо Андрей се изгуби из шумата, затърси по обраните лози забравени зърна. Намери едно кичурче и го посочи на дяда Костадина. К. Петканов, СВ, 184. Николай вървеше по улицата, замаян от прелестта на пролетния ден. Широко отворените му очи опипваха всичко — и кичурчетата свежа зеленина край оградите, и бухналите корони на дърветата, и играта на слънчевите лъчи в измитите стъкла на прозорците. П. Проданов, С, 28.