КЍША ж. 1. Продължително дъждовно, влажно време. Всички бързат да си привършат работата колкото се може no-скоро, защото случвало се е през някои години да хванат дълги и тежки киши, та за да спасят царевицата от запарване, хората са я сушили на огън. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336. Затоплянето докарваше инфлуенца, а кишата правеше бедността още по-тъжна и грозна. Д. Димов, Т, 223. Лазар вдигна рамене. — Кuшa — каза той. — Можеш ли спря дъжда? Валя, валя и — повали посева. А. Гуляшки, СВ, 348. По-далече гледам равнини засмени, / .. / де българский потен, беден градинар / във мразове, в киши, под слънчовий жар / c земята се бори да найде прехрана / за жена, за деца и дан за султана. Ив. Вазов, Съч. I, 93. И в пек, и в студ; и в киша мъкнат те [воловете] колата / през хълми, долове и целини просторни. Н. Ракитин, С II, 61.
2. Рядка кал или изобилна вода по земята при силен дъжд или разтопен сняг. Сушата вече бе успяла да прегори плитката пролетна киша и пътищата бяха неравни. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 394. Разправят момчетата, като копаеш половин метър и вода излиза .. Ще рече, стой тука и чакай, не бързай да се натопиш в кишата. П. Вежинов, ЗЧР, 38. Лятно време дип има обичай да пръска дъжд. Когато вали умерена — хубаво е, но когато прекали, става киша. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 221. // Полуразтопен, размекнат сняг, примесен с кал. Ледената киша свободно минаваше през разпраните подметки и неприятно цвъртеше при всяка стъпка между пръстите му. П. Вежинов, ВР, 192. През нощта първият сняг бе поръсил улиците, но времето беше омекнало и от снега бе останало само рядка мерна киша, която чвакаше под нозете. Ем. Манов, ДСР, 438. Сух студ бе сковал калта, останала от кишата след недавнашния сняг. А. Христофоров, А, 186.