КЍШАВО нареч. При гл. съм, ставам в З л. ед. Означава, че някъде има киша. Зимата преваляше. Но беше още студено, променливо, кишаво, пътищата и кърищата тънеха в лапавица. Г. Караславов, ОХ II, 379.
