КЍШКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Кашкав, кашав.

2. Прен. Слаб, слабоват, хилав. Жена трудна мозък да не яде, защото ще да ѝ е кишкаво детето. Т. Панчев, РБЯд, 164.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)