КЍШЛЕК, мн. няма, м. Диал. Киселец; киселек, киселок, киселяк, кислек. Тежко е да си въобрази човек no-богата растителност и по-разкошна зеленина, на която яркостта в това също време са умерява от многочислените цветове, като например от оченцата, от борците, от гороцвета, от дивия кишлек и пр. Знан., 1875, бр. 5, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)