КЍЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Топуз на кантар.
2. Желязна топка с дупки за тояга; киянец.
3. Тояга с желязна топка на върха; топуз.
4. Къса тояга с топка на единия край за биене на тъпан. Зад него [учителя] бяха музикантите, наредени стройно въз баирчестата улица — в първата редица високият Сашо Поплилов се губеше с пиколата, а най-отзад дребният Лъвчо Панковски изглеждаше огромен — с тупана и с големия кияк, който държеше във въздуха — чакаше знак. Й. Вълчев, РЗ, 120.
5. Везни с едно блюдо и с топуз за тежест.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.