КЛАБОДА̀Н, мн. няма, м. Диал. Тънко усукана жица от злато, сребро, мед или калай за везане. На мъжите [се дава] по една бяла дълга кърпа, шарена с разни памучни бели шарби, .., везана със сърма, разноцветни коприни и клабодан. СбНУКШ ч. Ш, 55-56. Чорапите шари и везе с клабодан и разноцветна вълнена прежда. СбНУ VIII, 47, Пред неа [момата] йе зелен гергеф ялдазлив, / на гергеф йе алем тулбек махрама, / на махрама — от билюра иглица, / во иглица — до два ката клабодан. Нар. пес., СбБрМ, 483.
— От араб. прeз тур. kilabdān. — Друга форма: клапοда̀н.