КЛАВЕСЍН м. Старинен клавишно-струнен музикален инструмент, предшестващ пианото. Вярно е, че още като дете в Бон той беше написал „Три квартета за клавесин, цигулка, виола и контрабас“. В. Йонова и др., Б (превод), 25. Джордано обичаше да се застоява, заслушан в звуците на клавесина, .. Звуците, носещи се от малкия струнен инструмент, изпълваха стаята. Сл. Боянов, СК, 159.

— От фр. clavecin.


Източник: Речник на българския език (онлайн)