КЛАВИАТУ̀РА ж. 1. Муз. Системата от клавиши на клавишен музикален инструмент. Шуман вдигна капака на клавиатурата. Прозвучаха силни акорди. Е. Йончева, ЗГ, 63. Ако разгледаме клавиатурата на пианото, ще видим, че тя се състои от около сто клавиша (черни и бели). Ст. Четриков, ОУМ, 8. Трябва да се чуе непосредствено играта на неговите пръсти по клавиатурата, за да се получи представа до какви невероятни върхове може да стигне майсторството на изпълнителя. ЛФ, 1958, бр. 9, 1.
2. Спец. Съвкупност от клавишите на машина, апарат и др. Клавиатурата на линотипната машина се състои от 90 клавиша, които са разположени в шест хоризонтални реда по 15 клавиша. Г. Върбанов и др., НТ, 110. Всяка сутрин той облича синята рубашка, сяда пред клавиатурата и с признателност се вслушва в шума на линотипната машина. В. Йосифов, Избр. тв I, 39. Запрян Тошев съсредоточено почукваше с два пръста върху клавиатурата на една огромна пишеща машина. А. Гуляшки, Л, 292. Обикновено през втората година от радиотелеграфистите се изискваше да изучат клавиатурата на далекопишещият апарат и да добият умение да работят с него с неголяма скорост. НА, 1964, бр. 4763, 1.
— От нем. Klaviatur.