КЛАВЍР м. Муз. 1. Общо название на струнните клавишни инструменти (клавикорд, клавесин, пиано и др.).
2. Приспособяване на оперна или симфонична партитура за пеене в съпровод на фортепиано или за изпълнение на фортепиано. Клавир на „Дама пика“ от Чайковски.
3. Партитура, ноти на музикално произведение за пеене в съпровод на фортепиано или за изпълнение на фортепиано. — Пели ли сте „Приказките“ на Хофмана? — Не. — Вий ще играете Миракл. Вземете клавира и учете. К, 1928, бр. 121, 2. Когато се връщал от концерт, младият композитор [Шостакович] анализирвал произведенията по клавирите и партитурите, отделни места е свирил по няколко пъти. БНТ, 1941, бр. 213-214, 2.
4. Стесн. Остар. Пиано, или роял. До самия прозорец е наредено канапе от зелено кадифе, гдето Владимир Раев е оборил глава и унесено слуша мелодията на клавир от срещната вила. Ив. Кирилов, Ж, 5. Ако ли видим украсен по алафранга салон и с клавир, то вече там ти е тронът на цивилизацията. Д. Войников, У, 1871, бр. 6, 86. Когато довършваше работата си, тя четеше, свиреше на клавир или пееше предешком. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 43. Угасват звуковете кратки. / .. Но преди / да. мине шемета, да стихнат буни, / в клавира затрептяха други струни. К. Христов, ЧБ, 220.
— От нем. Klavier.