КЛАВЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Муз. Който се отнася до клавир. В клавирните си творби Пипков пръв внася народностни интонации. Пеене VIII кл, 53. Сега работя върху сборник клавирни пиеси за юноши, същевременно събирам и подготвям материали за написване на оперета на съвременна тема. ВН, 1959, бр. 2544, 4. В програмата са включени: Соната за виолончело on. 102 №2 , .. и прочутото клавирно трио в си бемол мажор on. 97. ВН, 1960, бр. 2875, 4. Клавирен концерт. Клавирна музика.


Източник: Речник на българския език (онлайн)