КЛАВЍШ м. 1. Кокалена, пластмасова или дървена пластинка на пиано, хармониум и др., която се удря с пръст и привежда в движение чукче, удрящо струна. Първият от членовете на журито, композиторът Щърбанов, седи на малкото кръгло столче пред рояла и ръката му машинално играе по чистите бели клавиши. П. Незнакомов, БЧ, 78. Той чу глас звънлив, чист като звук от един клавиш на пиано. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 16. Имаха те един другар, който умееше да свири на хармоника: така неуловимо бързо играеха пръстите му по клавишите, че сърцето не можеше да издържи, човек рипваше и краката му го понасяха в лудешки танц. Ив. Мартинов, М, 93. В малката стая до стълбището на съвета някой натиска клавишите на акордеон. Ст. Пенчева, ЛФ, 1958, бр. 10, 1. Отец Изидор се застоя пред хармониума .. Той натискаше жълтите клавиши, мелодията бълбукаше като извор. Ц. Лачева, СА, 17.
2. Пластинка — завършек на лостче при различни машини — пишещи, сметачни, телефонни апарати и др., по която се удря, натиска с пръсти, за да работи; бутон. Той [Павел] се бе навел над бюрото и пръстите му удряха бързо по клавишите па машината. Д. Димов, Т, 669. Наредените около него [Буби] пишущи машини тракат като картечници и сред всичкия тоя метален шум на подскачащи клавиши, .. — човек усеща едно страшно замайване, сякаш се намира на един метър от шумящите води на Ниагарския водопад. Св. Минков, РТК, 91. Веднага ще си поръчам [сладоледа] по пневматичната снабдителна линия .. — Ето вижте как става .. Натискам виолетовия клавиш. Той включва линията на кварталната снабдителна база и после набирам 80-74-АС-З... и готово! Κ, 1963, кн. 1, 6.
— От лат. clavis ‘ключ’ през рус. клавиш.