КЛА̀ДА1 ж. 1. Натрупан за запалване голям куп дърва. След като подредиха скелята, почнаха да трупат кладата — само здрави и сухи дървета, що дават по-малък пушек и повече пламък. А. Дончев, СВС, 655. Той нареди на Прохора да спусне железата на всички порти в града, а от цепеници букови да струпа клади на площадите, .. и на смрачаване да ги запали. П. Константинов, ПИГ, 43. Пламваше грамадната клада от дебели дърва, пламваха край нея малките огньове и към небето се издигаше огромен огнен език. Ем. Станев, ПЕГ, 117. Едва когато свърши, Радомир видя, че двамата палачи, подврели засмолените факли под кладата, се отдалечаваха. М. Смилова, ДСВ, 286. // Горящ такъв куп дърва. През същия ден вечерта, на другия край на гората, .., доста високо от отъпкания царски друм пламтеше буен огън .. Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Пламъкът излита нагоре, сякаш хвърля огнено копие към върха на лагерната клада. Цв. Ангелов, ЧД, 229.
2. Огън, запален от натрупани дърва, върху който в миналото са изгаряли осъдени на смърт. Иван Хус загина на кладата, но не се отказа от това, което смяташе за истина. М. Марчевски, МП, 94. В тая сълза имаше светлини от кандилото на атонския монах, искри от кладата на Петлешков и разбунтуваните средногорски села· П. Делирадев, БГХ, 7. И все като разбойници до днес / най-светлите и доблестни мъже / на кладата, в затвора, на въже / умираха със хиляди за чест / и слава на престъпния закон. Хр. Смирненски, Съч. I, 141. Мълчат в забрава силни жезли и безмилостни одежди. / Отколе с клади и голготи се сражава людски ум. В. Марковски, ПЗ, 48. Бе народът безправна тълпа / .. / Но не беше врагът умъртвил / и духа с свойте жертвени клади: / стана страшен хайдутин Страхил / и на мъст се жестока отдаде. Хр. Радевски, ВН, 34.
3. Диал. Куп, грамада от напластени, натрупани дърва. Що дървета осякохме, що гора изпотрошихме .. Тоя ден налетяхме на отколешни клади и натоварихме магаретата със съвсем сухи дърва. М. Кюркчиев, ВВ, 62. Другаде [по земята] пак ся намират цели клади дърва, вкамънени под земята, нейде си окръшлеци и корение от някогашни гори, нейде си сипей и останки от едновремешни планини, нейде си пак зинали дупки, които били устие на огнеметнни планини. Й. Груев, Лет., 1873, 69.
КЛА̀ДА2 ж. Остар. и диал. Голямо дърво в гора, паднало на земята. Там той [старият елен] се въртеше край падналите клади и фигурите от нацепени дърва, където се зеленееха малини и където дебели мъхове и жълти гъби покриваха старите стъбла. Ем. Станев, ПЕГ, 18. Погледнете тия пусти земи, ..; земята, .., представя, .., един простор, затрупан и напречен с вети клади, обрасли с чуждогръбни растлеци, мъх и кучешки гъби. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 7-8. Той [водачът] ни придружи още надолу, като прескачаш весело падналите дебели клади. Ив. Доктopoв, ЗД, 39. Змеят огладнял и рекъл на Хитър Петър: „Хайде да заградим тая гора, та да изловим дивяча из нея.“ Хитър Петър му отговорил: „Хайде.“ Змеят зел да влече цели клади и големи пъние. Д. Манчев, БЕ II, 68-69.
КЛАДА̀1, -ѐш, мин. св. кла̀дох, прич. мин. св. деят. клал, -а, -о, мн. кла̀ли, несв., прех. В съчет. с огън. Натрупвам дърва или други горивни материали и ги запалвам; наклаждам. Бъчварят извади храната от кошницата, помириса рибата и веднага се зае да кладе огън пред колибата. Ем. Станев, ИК I и II, 409. Кладяха на брега и островите буйни огньове, въртяха в железния съд мамалигата. Д. Казасов, ВП, 52. Само долу, при земята, им са почернели и овъглени дънерите, сякаш че някой е клал огън при всяко едно отделно. Ив. Вазов, Съч. XV, 90. Един кладе огъня, друг го раздухва. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 164. // В съчет. с печка и др. Запалвам огън в нещо (печка, пещ и под.); паля, напалвам. — Сирменце! Иванчо! Постъкнете огъня. Май студеничко е. — Гори, дядо — отговаряха децата и все пак кладяха печката до зачервяване. Д. Ангелов, ЖС, 190. Освен това, когато пилетата бяха малки, кладях им печка в птичарника и поддържах 30° температура. ОП, 135. клада се страд. Повечето къщи имаха само един кат и една одая за добитъка и хората, а огънят се кладеше по средата на одаята и излизаше през дупката по средата на покрива. А. Дончев, ВР, 54. Тъй не се забелязваше отникъде, че в гората се кладе огън, че дими огнище. Така се бяха устроили партизаните. Ем. Коралов, ДП, 112.
КЛА̀ДА̀2, -ѐш, мин. св. кла̀дох, прич. мин. св. деят. клал, -а, -о, мн. кла̀ли, несв., прех. Диал. 1. Поставям, слагам, турям нещо някъде; клавам, кладам. Откоа му паднале кавалите, по некой ден се погодила жената му на офчарот да пере алища близо до изворот и току ѝ излегле кавалите от извор како некои водни змии шарени и си и ватила, та си и донесла дома и си и клала на полица. Нар. прик., СбНУ XIV, 118. Си изваи рубо делибашко, / се промени млада Райкоица, / ми се стори царев делибаша / и си кладе самура калпака. Нар. пес., СбБрМ, 301. Господу е дожаляло, та изписа бяла книга, / та я кладе пиленцему, пиленцему под крилцана. Н. Хайтов, ШГ, 65. Бог да биет църна арапина! / Беше клало билки чемерлики [във виното]. Нар. пес. СбБрМ, 148. — Ти си мой късмет — йе [на попската дъщеря] рекол [царският син] и йе го клал пърстенот свой на нейзината ръка. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 217.
2. Събирам, подреждам, трупам нещо (снопи, трева, сено и др.) на купа. Към залез слънце нивата беше пожъната. Подпомаган от Cupма, .., Марин успя да извърже полозите на снопи. След това яката девойка впрегна воловете, .. а Марин остана на нивата да кладе снопите. Д. Ангелов, ЖС, 313. Атанаска, .., прехвърляше сноп след сноп, а Свиленка, покачила се на недовършения купен, така го кладеше майсторски, като че през целия си живот бе клала само купни от снопи. Кр. Григоров, И, 17-18. — За последен път седнах да отдъхна под твоята сянка, старо бащино дърво .. Тука тетьо вържеше големи снопи и ги кладеше кръстчец до кръстчеца. А. Каралийчев, В, 15-16. Когато се качваха по една брежлинка, за да стъпят вече на полето, леля Блага простена: — Ох, опря ми се! Като кладохме вчера шумата ли, ама че то съм отрошена, отрошена, сякаш съм кълцана в чутура! Ил. Волен, БХ, 14-15. Жените китят клоните и ги мъкнат към чаталестия дъб, дето един строен момък с едри зъби и платнена жокейска шапка вече почва да кладе първия листник. Н. Тихолов, ДКД, 84. — „Гано, сино Гано, / що си замръкнала, / .. / Снопи ли си брала, / кладни ли си клала?“ Нар. пес., СбВСт, 388.
3. В съчет. с име. Давам, поставям (име); кръщавам. А бабата, що го бабила,.., отнася детето в църков, за да го кърстят и да му кладат името. СбНУКШ ч. III, 22. Велейки така жената и веднаж беше запдведала да се напраит на истото место еден манастир и го кърстила (или име на храмо му клала) „Заум“. Нар. прик., СбНУ XIV, 120. Отишол Тетоо па местото, кай що е сега град Тетоо, та първо се заселил и му го клал името на градо Tетoo. СбНУ XXIX, 206. Да калесам два нункови, / два нункови дур от царо, / .., / да и кърстим лепа църква, / да му кладе лепо име: / на детето Костадине, / на чупата Енгелина. Нар. пес., СбНУ VI, 15.
4. Правя, устройвам нещо (обикн. седянка). Дадоха ѝ за другар най-голямата унука, .. И с нея баба Гена не оставя ни в къщи незамазано, ни двори непречистени .. И за кладенец, за хоро не я никога оставя непременена, ненатъкмена. А зиме сама я кара да кладе седенки у тях. П. Тодоров, И I, 73-74. И от новата ще бликнат три реки като гердани, / да са сити, да са здрави всички нашенски стопани. / Та на лете да добием едро жито, клас привело, / и преди Петровден още да кладем седенки в село. М. Недялков, JI, 28. И вместо нему [на сина] — слуката щастлива / на мен подаде пътния билет! / И радвам се и ми ce нe отива — / току кладем седянка и съвет... Н. Марангозов, ЯВ, 22.
5. Прен. Гоя, угоявам. — На, и лопата ви направих!... А вие само шкембета да кладете, каза той Недялку, като му хвърли кривата лопата в краката. Ц. Гинчев, ГК, 62. клада се страд. И остана стрина Вида Вълковица черна вдовица с две белоризки момченца: .. — Аз — викаше тя пред своите — съм посечена. Езикът ми трябва да е къс. Ако се обадя — няма да ми помагат. Пък клечка се строши там — хе на колата, снопе да се кладе... Ил. Волен, ДД, 50 — 51. Седянка се кладе... мама не ма пуща! Г. С. Раковски, Π Ι, 90.