КЛА̀ДАМ, -аш, несв., прех. Диал. Клада̀2, клавам, клажа. Па си свали от главата капа, / метани чини на небо, на земля / и на всите светци ред по редом, / най-повеке на свети Димитря. / „Ела, боже, ти мене поможи, / мили боже, и свети Димитря, / чърн арапин в ръка да си кладам!“ Христом. КМ II, 41. кладам се страд.