КЛА̀ДВАМ, -аш, несв.; кла̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кла̀днат, св., прех. Диал. Поставям веднъж. — „Байраме, любе Байраме, / йоти ми в пьотък не дойде? / Цьол ден ти сам са надела / и китка ти бех извила, / копринка ѝ бех кладнала“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 184. кладвам се, кладна се страд.