КЛА̀ДЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от клада1 и от клада се.
КЛА̀ДЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от клада2 и от клада се. — Давайте по-скоро чувалите. Качете се двамата на кладнята и нагласявайте снопите .. Васил Коневъда и Петко Бързата вече бяха завършили кладенето. Петко мъкнеше слама и ръсеха с вилите кръстците на новите кооператори. Кр. Григоров, И, 56-58.