КЛА̀ДЕНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. 1. Място, дупка от където извира и се черпи вода, като обикн. е поставен чучур, стубел и др. Чучурите на кладенците звънливо, шуртяха. Ив. Вазов, Съч. XV, 19. Тя [Станка] изскочи и изтича до кладенеца, наточи прясна вода в голям медник и се върна бързешком. Г. Караславов, ОХ II, 102. Дорде си почиват другите копачки, те отидоха там в дола на кладенеца да налеят студена водица. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 14. Там дето паднат / моите черни очи, / там да си бликнат / два бистри кладенци; / там да си поят / царьови атове. Нар. пес., СбНУ X, 106.
2. Дълбоко изкопана и иззидана по края дупка, от която се вади вода с кофа, прикачена на въже, верига или с особено приспособление. Стъпалата личеха ясно. До първото стъпало имаше кладенец с дървен скрипец. Ст. Загорчинов, ЛСС, 133. Имаше и дълбоки бунари с някакви странни чекръци над тях. Кончета движеха чекръците, дълго въже се намотаваше около мотовилите им, изтегляше из дълбочините тежко ковано ведро. Покрай тия кладенци пъстрееха шатри на черкези номади. А. Гуляшки, СВ, 8-9. Неговата [на Павел Блажения] работа бе да подрязва лози, да чисти дърветата от гъсеници, .. и да намира подземни извори за чешми и кладенци. Елин Пелин, Съч. IV, 67-68. Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш. Π. Ρ. Славейков, БП I, 309. Със сяко въже в кладенец не влизай. П. Р. Славейков, БП II, 143. Къща без мъжка работа — кладенец без вода. Погов. Къща без жена — кладенец без кофа. Погов. Не брой звездите, да не паднеш в кладенец. Погов. С игла кладенец копае. Погов. С чуждо въже не се спущай в кладенец, че може да се случи гнило. Погов. // Пробита със сонда дупка на голяма дълбочина при петролни находища, от която блика петрол. Ние стоим изтегнати на завет зад цинковите тенекета на един петролен кладенец. Б. Шивачев, ЛЮА, 159. Сключени са споразумения и с други страни като Чехословакия, Полша, които ще дадат възможност на Ирак да построи петролни кладенци, рафинерии и пр. Б. Темков, И, 61. ● Обр. Видях черни очи, тъмни, кадифени, сладки като сливи, в тях страст затаена и тъга утаена, а те — продълговати кладенци на непозната душа, що ме погледна извътре, и моята сякаш простена от тях. Ем. Станев, А, 80. Отиде ми [султанската щерка], постоя, погледа, / насреща ѝ самси Манол майстор: / веждите му — крила гарванови, / очите му — два кладенци тъмни. А. Разцветников, Худ. С I, 177. — Сапун нема да ви пера, / вода нема да ви мия. / Луди-млади йотговарат: / — Твои ръки два калъпа, / два калъпа раки сапун, / твои очи два кладенци / два кладенца студна вода. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 224.
◊ Артезиански кладенец. Тръбен кладенец, който се използва за извличане на намиращи се под напор подземни води. Иванов отговори, че е държавен инженер, пратен в Дели Орман да прегледа местностите, от дето може да се изкара навън пивка вода, чрез пробиване артезиански кладенци. Ив. Вазов, Съч. XII, 118. Един артезиански кладенец, на 46 метра от пода на втория подземен етаж, смуче вода, нужна за промиване на избите и съдовете. БД, 1909, бр. 17, 1.
~ Докарвам / докарам (донасям, донеса, нося) вода от девет кладенци. Разг.; Наваждам / навадя вода от девет кладенци. Диал. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. От девет кладенци вода ще си докара и пак туй, дето е рекъл да го направи — ще го направи. П. Тодоров, Събр. пр II, 217. Като кладенец. 1. Обикн. в съчет. с дълбок. Много, извънредно дълбок. Той беше многоглаголив, сладкодумен разказвач, неизчерпаем с приказки, дълбок като кладенец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 50. Като стигна на хармана, пожарището още все пушеше и тук-таме на големите купища се бяха продънили ями като кладенци, из които още излезваха езици червен пламък, като из вулканическа жарла. Ц. Гинчев, ГК, 308. 2. Обикн. мн. В съчет. със светъл, бистър. Много, извънредно светъл (бистър, чист). — Тя [Магдалина] е още малка, — отговарял старият баща. Но вечер, когато я виждал да кара стадото, сяйнала от младост, с очи светли и бистри като горски кладенец, той се замислял. Елин Пелин, Съч. I, 106. Копая с игла кладенец. 1. Диал. Върша безсмислена работа. 2. Върша тежка, трудна, извънредно бавна работа, която едва след много дълги усилия дава резултати. — Докато разберем, че е в града — той [бай Асен] зарязал службата и поел чифлика. Само че, да ти кажа, трудничко трябва да му е. Все едно, дето викат, с игла кладенец да копаеш... К. Константинов, СЧЗ, 142. От друг кладенец вода съм пил. Разг. Не съм осведомен правилно. Пия вода от кладенеца. Книж. Черпя знания, ползвам се направо от източника.