КЛА̀ДЕНЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Кладенчев; кладеничев, кладенчав, кладенчов.

— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка…, 1888.


Източник: Речник на българския език (онлайн)