КЛА̀ДЕНЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кладенчев, кладенчов; кладеничав, кладеничев. Тези, които са подхвърлени на прилива на кръвта към главата, добре ще струват, ако преди къпането в корито, намокрят си добре главата с колкото са може студена (кладенчава) вода. Лет., 1876, 111.


Източник: Речник на българския език (онлайн)