КЛАДЕНЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който прави кладенци; кладеничар. — Не можете проби тия камъни. Друга жена се обади: — Те колкото кладенчари дохождаха да копаят, па погледнеш, някоя нощ си дигнали торбиците и — да ги няма! П. Славински, МСК, 102.