КЛА̀ДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кладенец; малък кладенец. Прозрачните струи на кладенчето чучуркаха приятно и весело. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. — Хайдушко е това кладенче, учителю; ти не си видвал таково. Слезни от леските .. еле, ела да видиш: много е студена водата. А. Страшимиров, ЕД, 86. Под шосето имаше наклонена полянка и той различи в тъмнината сивееща пътека. Отби се по нея и тя го заведе пред едно кладенче, лъскаво като око, в което се оглеждаха няколко звезди. Ем. Станев, ИК III и IV, 331. На всяка крачка виждахме изворчета, чешмички и кладенчета. Елин Пелин, ЯБ, 38. Ка че минеш воз тесни клисури, / стрет клисури студено кладенче, / кладенче е върло омайниче: / кой ка пийне студена водица, / и върла ми го дремка наодреми. Нар. пес., СбНУ XLIII, 221. Дето конче стъпи, кладенчета прави / дето конче скача, кълдърмите кърти / като конче дийне, кепещи отваря. Нар. пес., СбНУ XXVI, 78.