КЛА̀ДЕНЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до кладенец; кладенчов. Двамата кладеничари се наместиха върху похлупака на кладенчевия пръстен. А. Каралийчев, НЗ, 24. Лятно време през ниските кирпичени дувари се премятаха клони от смокини, а зад потъмнелите от времето порти се чуваше тракане на стан или заскърцал кладенчев чекрък. К. Константинов, ППГ, 14. Най-сетне паницата се връчва, измита в кладенчева кофа, на стопанката ѝ. Ст. Чилингиров, ГОК, 33. Кладенчев мъх.
2. За вода — който е от кладенец; кладенчов. Наплисках си очите с кладенчева вода и слязох към манастира. А. Каралийчев, В, 12. Попита я какво търси, но тя не му отвърна, .. и побягна, както носеше двете кратунки, пълни с кладенчева водa. Η. Нинов, ЕШО, 14.
◊ Колкото (като) магаре от кладенчева вода отбирам. Ирон. Нищо не отбирам, не разбирам. На свиня кладенчева вода. Разг. Ирон. Излишно или неподходящо нещо за някого. — Ами ние за това ви тука учим и плащаме на даскали, и за дърва, и за джамове, и за хартия, та да ни лаете като кучета… На свиня кладенчева вода, и вам Хаджи Енчо епитроп! Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. Разбира ли <ти> свиня от кладенчева вода. Разг.; Отбира ли <ти> свиня от кладенчева вода. Диал. Пренебр. Употребява се за прост, ограничен човек, който не може да разбере и оцени нещо по-хубаво, по-добро. Като се опитаха да осветят вагоните и се оказа, че забравили да приготвят лампите, .. едни печално се усмихваха, .., трети негодуваха, даже бай Ганю ми пошепна на ухото: „Разбира ли ти свиня от кладенчева вода!“ Ал. Константинов, БГ, 23.