КЛА̀ДЕНЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Кладенчев. Прихващат с ръка белите си бради войводите, замислят се и гледат как бистрата кладенчова вода бяга и лъщи, като че носи някаква тайна. Й. Йовков, СЛ, 146-147. Работниците из хана се заловиха да пълнят с кладенчова вода две големи бурета. К. Петканов, ЗлЗ, 90. Пресякохме селото и излязохме на едно просторно и равно плато, където високи слънчогледи обръщаха челата си към изгрева и ранобудни градинари заливаха с кладенчова вода лехите на зеленчуковите си градини. А. Каралийчев, ПД, 101. Мала мома двори мела, / двори мела, кон извела, / да го пое студна вода, / студна вода кладенчова. Нар. пес., СбНУ III, 128. Кладенчова зидария. Кладенчов мъх.
◊ Знае свиня кладенчова вода. Разг. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не може да разбере от нещо по-хубаво, по-добро. На свиня кладенчова вода. Разг. Ирон. Излишно или неподходящо нещо за някого.