КЛА̀ДНА. Вж. кладвам.
КЛА̀ДНА ж. Диал. Кладня. От голямата кладна се спуснаха мъжете и харманът стана толкова тих, че се чуваше как пука и шушне напечената слама и житото в класовете. Й. Радичков, ГП, 24. А край вършачката се бяха натрупали хора: .. Той [Тантил] побутваше помощничката си и като се обърнеше към кладната снопи, казваше: — Давай, че ще пресекне храненето. Кр. Григоров, И, 17.