КЛА̀ДНЯ ж. 1. Висока, длъгнеста копа снопи, сено; копен. Кацнала на върха на високата, добре направена кладня, Радка сръчно премяташе снопите. Ст. Марков, ДБ, 323. Петромаксовата лампа, .. — осветяваше и вършачката и снопите .. В това време Тантил разпореждаше: — Давайте no-скоро чувалите. Качете се двамата на кладнята и нагласявайте снопите. Кр. Григоров, И, 56. Прибират Божко и Минка: цяла неделя возят с брези биволи тежките пшенични снопи; трупат, правят кладни. Ц. Церковски, Съч. III, 191. Той с куката, Аго с изплетената с въже тарга, която влачеше подире си, тръгнаха към кладните със сено. Й. Йовков, АМГ, 14. Мяркаха се във въображението му [на Трифон] хамбари, претъпкани с жито, кладни от кукурузи, като планини. А. Гуляшки, СВ, 263. Трупайте, трупайте, сръчни жътвари, / снопите в златни кладни — / пот ни облива и люто ни пари, / но на ду шапа сладни! Ив. Бурия, ПТ, 35.
2. Копа от дърва, въглища и под. — Мирише на дим. Село има наблизо — каза един и се прозя. — Я село, я катунище. Пък може да са и въглищари. Горят кладни. Ст. Загорчинов, ДП, 60. Името му [на селото] произлиза или от името на гъбата кладница, .., или пък от кладня — струпани за въглища дървета. П. Делирадев, В, 330.
3. Клада1. Едната кладня избухна дим на кълба, а след него искри и пламъци изригнаха нагоре. Д. Габе, Н, 54.