КЛА̀ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с клада1. Кладовото овъгляване, макар и да дава нисък добив на въглища, има това преимущество, че може да се извършва на самото място, където растат дърветата в гората. Ал. Спасов, ХТГ, 73. Първоначално подобно на дървените въглища коксът се получава по тъй наречения кладов начин и затова всички летливи продукти безцелно изгарят или излитат в атмосферата. Д. Русчев, НЗ, 23.
◊ Кладова пещ. Спец. Вид коксова пещ, която е иззидана и отворена отгоре с просторна камера с канали с форма на буквата L в стените си, служещи като комини при коксуване на въглищата.