КЛА̀ЖА, -еш, несв., прех. Диал. Клада̀2; кладам, клавам. Станал Марко рано во неделя, / .., / плоча клажат от бели карагроша, / клинци клажат от жълта дуката. Нар. пес., СбБрМ, 117. Та що ми е мило онае девойче, / .., / в уста ми клажат грудка шекероа. Нар. пес., СбБрМ, 455. клажа се страд.