КЛАК-КЛАК и клак-клак-клак междум. За наподобяващ на звук при тракане, стреляне и под. Ранобудни щъркели от високите комини четяха утринната си молитва. Дългите им клюнове тракаха като картечници: Клак-клак-клак-клак-клак! Ив. Хаджимарчев, ОК, 379.


Източник: Речник на българския език (онлайн)