КЛАК, кла̀кът, кла̀ка, мн. кла̀кове, м. Остар. Цилиндър, който може да се сгъва. — Но мъжете, мъжете със своите фракове и клакове, с които се маскират на баловете. Ив. Вазов, Съч. XI, 194. Виждахме го [Кръстю] ние ту окъсан помак, .., ту във фрак и клак (заети от софийски лекар) посещение прави на мисии — откупа да установи... А. Страшимиров, А, 238.
— Фр. claque.