КЛАКА̀Ш м. Остар. В миналото — румънски селянин, който е длъжен да работи на чокой. Всичките геранчани му [на Рашид бей] работеха и слугуваха като влашките клакаши на надутите и развратни чокои. Ц. Гинчев, ГК, 16. Подобна реч с исто значение на речта saliens е съхранена във Влашко в наймянованието на Селашите, кои не бяха клакаши, както другите, но притежатели на селенията си. Г. С. Раковски, БС, 134.
— От рум. clăcaş.