КЛА̀КСОН м. 1. Устройство в автомобил, мотоциклет и други превозни средства за издаване на предупредителен сигнал. Когато на селския мегдан спреше някоя кола, Борчо с часове обикаляше около нея, .. и нямаше по-щастлива душа от него, ако шофьорът му позволеше да натисне клаксона. Н. Тихолов, ДКД, 39. Старият тютюноработник бе се вторачил насреща, .. Станка се запъти към него, но в това време откъм реката по главната улица се счу рязък звук от клаксон. Идеше лека кола· Г. Караславов, ОХ IV, 16.
2. Сигнал, издаван от такова устройство. Някъде далеч се чуваше обикновеният шум на големите столични булеварди — звънът на трамваите, клаксоните на автомобилите, тънкият писък на милиционерските свирки, които регулираха уличното движение. П. Вежинов, СО, 98. Сънливата тишина се нарушаваше само от рядкото звънтене на трамваите или клаксона на някой автомобил, който минаваше по нажежения паваж на „Сан Херонимо“. Д. Димов, ОД, 68.
— От англ. klaxon.