КЛАКЬО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до клакьор. Нашите жалки шепочесания приличат повече на клакьорски опити да се зарази публика, та да изкара на бис пропадналия дебютант. Р, 1925, бр. 193, 3. Недей ме позори така / c клакьорската си критика. Хр. Радевски, Избр. пр II, 268.


Източник: Речник на българския език (онлайн)