КЛАМБУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мехурче на повърхността на водата, когато в нея падат дъждовни капки и др. Под капчука излазат кламбуци. БД, 193.
КЛАМБУ̀К междуМ. Диал. За наподобяване на звук, издаван при падане на нещо във вода; цамбур. „Да не си седнала на чергата!“ Па тя рекла. „На инат ща седна!“ Па седнала и — кламбук, паднала в излака. Имало гявол в излака и тя паднала врз него. СбНУ XLIV, 500.