КЛАМБУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За вода, река и под. — издавам типичен лек шум при течението в допир с камъни и др.; клокоча, ромоля. Изпълваше се клетката и набраната мътна вода трябваше да потече на другата страна. Тя кламбукаше недоволно, мърмореше по своему. Ст. Даскалов, ЕС, 82. И бързата река, която си кламбукаше под надвесените дървета, .., възвираше от искри, блясък и трептения. Ст. Даскалов, ВМ, 76.