КЛАН, кла̀нът, кла̀на, мн. кла̀нове и (остар.) кла̀ни, след числ. кла̀на, м. 1. Родова община, група роднини, обединени от най-стария в рода (първоначално у келтските народи). Всичките си четири дъщери Богориди оженва сполучливо и това му помага да укрепи положението на своя клан. Т. Жечев, БВ, 40. Чудото наистина станало — Гикую намерил в къщата си девет красиви момци, на които било разрешено да се оженят за момичетата и така сложили началото на деветте главни племенни клана. Д. Филипов, К, 20. В Индия племената варали са делят на клани и членът в един клан не може да са ожени за жена из тоя същи клан. Знан., 1875, бр. 20-21, 314.
2. Част от могъща организация, групировка. Американският клан на сицилианската мафия.
— Келт. clann.