КЛАНЀ, мн. -та, ср. 1. Отгл. същ. от коля и от коля се; колене, заколване. Цялата сутрин се чуваше свинско квичене и ветрецът носеше дъх на пърлена кожа: малкотръновци почваха коледното клане на свинете. А. Каралийчев, ПД, 122. Някои караха изпустели коне, други теглеха с въже стар вол за клане. Кр. Григоров, ОНУ, 104. Дойде при мене бай Симеон от Белчин, каза ми: „Имам една крава яловица, не е дамазлък, за клане е, ако ти е харч, земи я.“ Хр. Максимов, ЗР, 40. И като тури пръста на гърлото, хвана да го тегли назад-напред, за да изобрази клане. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 120.
2. Масово избиване на хора по време на война или при потушаване на народно движение. Епилогът на въстанието — пожарите и кланетата — постави на изпитание хуманитарния морал на европейското обществено мнение. Л. Стоянов, НК, 1958, бр. 9, 1. — Турците като бесни налетяха върху него [селото]. Затвориха що имаше живо в черковата и докато разберем какво става, кланетата почнаха. Г. Белев, ПЕМ, 12. Башибозуците само чакаха да им се даде знак. Жадни за грабеж, те бяха готови първи да подновят боя. Наострили бяха уши, взираха се, готвеха се за кланета. Г. Караиванов, П, 49.
◊ Баташко клане. Истор. Избиване на населението на село Батак от турците при потушаване на Априлското въстание през 1876 г.