КЛА̀НИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място пред огнище, леко издигнато и издадено напред като лавица, където се поставят дърва или се сяда; тланик, пезул. Кога разставяла софрата, тая коските от месото ги собирала, та ги запретвела во кланикот, в пепелта. Свекога Мара така чинела и от жалба за майка си, све край огнишче, во пепелта си седела и нигде не излегвела. Нар. прик., СбКШ, 48-49.