КЛА̀НИЦА ж. 1. Сграда, предназначена за клане на добитък. На самото пристанище е построена кланица. Не огромна като чикагската, .., но все пак кланица, в която всекидневно повалят стотици и хиляди говеда и коне. Кр. Белев, З, 41. Той тръгваше от дома сутрин уж на училище, а работеше до обед в кланицата .. Там видя как убиваха воловете с чук между рогата. Сл. Македонски, ЕЗС, 75. Всяка област има своя собствена кланица, като клането на овцете се извършва главно през септември и октомври. Част от месото се замразява и изнася. С. Кюпрюбашиев, И, 95.
2. Прен. Място, където се извършва масово избиване на хора, масово клане. За него Наполеон Бонапарт казва: „Константинопол? Който владее този град — владее света.“ Затуй, види се, неговите някогашни владетели го бяха превърнали на една апокалиптична кланица. А. Каралийчев, С, 29. Старци от отрядите на реда дърпаха с куки и вили мъртъвците и ги товареха на талиги без ритли. Грозно зрелище, ужасна воня! — Земляци, каква е тая кланица?—подвикна отдалече Бори. Й. Вълчев, СКН, 151. // Стесн. Масово избиване на хора; клане. Настъпва една от големите кланици в балканската история, из която Василий II едва спасява кожата, но не и честта си. В. Мутафчиева, ИКМ, 57-58.
3. Диал. Добиче за клане (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Кожа от заклано добиче (Н. Геров, РБЯ).