КЛА̀НИЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до кланица (в 1 знач.). Осоляването чрез посипване със сол и сгъване на кожите се извършва в кланичния склад не по-късно от 3 часа след одирането на кожата. Ст. Младенов и др., ОТК, 27. Заболяемостта има ясно изразен професионален характер – от бруцелоза боледуват животновъди, зоотехници, ветеринарни и кланични работници. П. Георгиев и др., ЕИБ, 112. Кланична зала. Кланичен контрол. Кланичен добив. Кланичен преглед на месо. Кланична обработка.
КЛА̀НИЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Обикн. в съчет.: Кланично желязо. Желязо, което стои в кланик при огнище.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.